РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№. 210

 

 

гр. Пловдив, 28.01.2014 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ :  МИЛЕНА ДИЧЕВА

                              МАРИАНА МИХАЙЛОВА  

                            

                               

при секретаря М.Ч. и участието на прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от чл. съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА ч.к.н.а.х дело № 3622 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по частна жалба предявена от С.Р.Д. *** срещу протоколно определение № 174 от 10.10.2013г. на Районен съд – гр.Асеновград, III н.с., постановено по НАХД № 360 по описа на същия съд за 2013г., с което е обявено за влязло в сила наказателно постановление № 11010544/10.10.2011г. на Директор на АДФИ – София, с което на основание чл.65 от НВМОП и чл.32, ал.1 от ЗАНН, за извършено нарушение по чл.32, ал.1, т.2 от НВМОП му е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв., и е прекратено производството по НАХД № 360/2013г.

Поддържаните оплаквания в жалбата се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна от съда и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството.

Ответникът – АДФИ – гр.София не е взел конкретно становище по частната жалба.

            Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че частната жалба е неоснователна, а съдебния акт на първоинстанционния съд като правилен и законосъобразен следва да бъде оставен в сила.

Пловдивският административен съд в настоящият състав, като провери изцяло законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, и във връзка с направените оплаквания от частния жалбоподател, намери следното :

Частната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения: 

Асеновградският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от С.Р.Д. *** против наказателно постановление /НП/ № 11010544/10.10.2011г. на Директор на АДФИ – София, с което на основание чл.65 от НВМОП и чл.32, ал.1 от ЗАНН, за извършено нарушение по чл.32, ал.1, т.2 от НВМОП му е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.

С обжалваното в настоящото производство определение, районният съд е  обявил за влязло в сила наказателното постановление, и е прекратил съдебното производство по н.а.х.дело № 360/2013г. по описа на АРС, III - ти н.с. като недопустимо, поради просрочие на жалбата срещу наказателното  постановление.

За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че наказателното постановление е било редовно връчено на 03.04.2013г., при което положение срокът за обжалването му, е изтекъл на 10.04.2013г., който е бил присъствен ден, а жалбата против същото, датирана от 11.04.2013г. е подадена извън 7 - мо дневния срок, предвиден в разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН, и е просрочена.  

           Съдебният акт е правилен. Изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на съдебния контрол върху наказателното постановление, поради просрочие на жалбата, са законосъобразни и обосновани.

 Видно от отбелязването върху приложената към административнонаказателната преписка разписка/известие за доставена пратка/, наказателното постановление е връчено чрез куриер – „Т - поща“ на адреса, посочен от жалбоподателя, представляващ постоянния му адрес, и както и самият жалбоподател твърди, това е сторено на  пълнолетен член на семейството му – „Димитрова“, съпруга, която несъмнено е  лице, попадащо в кръга на визираните в нормата на чл.180, ал.2 от НПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.84 от ЗАНН.

 При това положение, настоящият състав на съда прие, че връчването на наказателното постановление е редовно, и е извършено в съответствие с разпоредбите на чл.58, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.180, ал.2 от НПК, приложим във връзка с нормата на чл.84 от ЗАНН. Оплакванията на частния жалбоподател в обратния смисъл, а именно, че наказателното постановление е било редовно връчено на дата, различна от посочената в разписката, а именно на 04.04.2013г., са неоснователни и недоказани, като тези твърдения се опровергават по категоричен начин от приложената към админостративнонаказателната преписка и неоспорена разписка/известие за доставена пратка/ от „Т - поща“, която, в качеството й на официален документ удостоверява, че наказателното постановление е редовно връчено, в съответствие с правилата на чл.180, ал.2 от НПК, приложим във връзка с нормата на чл.84 от ЗАНН, именно на 03.04.2013г. Следователно, и с оглед редовното връчване на наказателното постановление, срокът за обжалването му, предвиден в разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН, е започнал да тече от датата на редовното му връчване – 03.04.2013г., и в съответствие с правилото на чл.183, ал.2 от НПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, е изтекъл в края на последния ден на срока - 10.04.2013г. / сряда / – присъствен ден, точно както е приел и първоинстанционния съд. При това положение и, към датата на депозиране на жалбата в Районен съд - Асеновград, на 11.04.2013г., този срок е бил изтекъл, и жалбата, като подадена след изтичане на преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН се явява просрочена.

 Срокът за обжалване на наказателните постановления, предвиден в разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН е процесуален и има преклузивен характер. Само в рамките този срок може да бъде упражнено процесуалното право на жалба, като с изтичането му се преклудира правото на жалбоподателя да извърши валидно процесуално действие по обжалване на наказателното постановление. В случая, и както правилно е приел първоинстанционния съд, този срок е пропуснат, при което положение и към датата на подаване на жалбата срещу наказателното постановление, правото на обжалване е било погасено, и наказателното постановление, като необжалвано в законоустановения срок, е влязло в законна сила.

          В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство, въпреки дадената възможност на жалбоподателя в тази насока.

           Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалвания съдебен акт на  Асеновградския районен съд,  е правилен и законосъобразен, поради което и ще следва да бъде оставен в сила, а частната жалба срещу него, като неоснователна  следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ в сила протоколно определение № 174 от 10.10.2013г. на Районен съд – гр.Асеновград, III н.с., постановено по НАХД № 360 по описа на същия съд за 2013г.

   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                              

 

 

                                                                                      2.