Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№.........

 

Град Пловдив, 13 януари 2013 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на тринадесети декември две хиляди и тринадесета  година, в състав:

                     Председател: Анелия Харитева

                           Членове: Стоил Ботев        Георги Пасков

при секретар Р.П. и с участието на прокурор Борис Мендев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.н.а.д. № 3426 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационно производство по чл.63, ал.2 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на ТД Пловдив на НАП против решение № 2492 от 07.10.2013 г., постановено по н.а.х.д. № 1952 по описа на Пловдивския районен съд за 2013 година, с което е отменено наказателно постановление № 63791-S017199 от 08.06.2013 г. на зам.-директора на ТД Пловдив на НАП, с което на Потребителна кооперация Баня, с *, със седалище и адрес на управление**, представлявана от председателя В.В.Б на основание чл.104, ал.1 ЗЗО е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 4000 лева за нарушение по чл.40, ал.1, т.1, б.в във връзка с чл.104, ал.1 ЗЗО.

Според касатора решението е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно са приложени чл.34, ал.1 ЗАНН и чл.81 НК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се уважи жалбата.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че са налице категорични доказателства за осъществяване на нарушението, но административнонаказателното производство е развито без да са спазени сроковете по чл.34, ал.1 НК. Декларацията обр.6 е подадена на 30.09.2011 г. и според районния съд към тази дата контролните органи са разполагали с всички данни относно дължимите и внесените осигурителни вноски, съответно и нарушението е установено, и нарушителят е бил известен, поради което срокът по чл.34, ал.1 ЗАНН следва да тече от датата, следваща датата на подаване на декларация обр.6. Според районния съд в случая е налице и по-силно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като към настоящия момент е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл.81 НК. 

Решението е правилно. Правнорелевантните факти са установени и въз основа на тях са направени правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно и обосновано е становището на районния съд, че към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение е изтекъл срокът по чл.34, ал.1 ЗАНН, в който може да бъде образувано административнонаказателно производство.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, поради което решението като допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2492 от 07.10.2013 г., постановено по н.а.х.д. № 1952 по описа на Пловдивския районен съд за 2013 година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:                           

 

Членове: 1.                               

 

2.

 

Особено мнение на съдия Анелия Харитева:

Не съм съгласна със становището на мнозинството на съдебния състав, че с подаването на декларация обр.6 на органите по приходите е станало известно обстоятелството, че осигурителните вноски не са внесени. Това е така, защото декларацията не съдържа информация за размера на осигурителните вноски, както и за тяхното плащане – дали и кога е извършено. Установяването на плащането може да стане само при една нарочна проверка, в рамките на която органите по приходите ще направят преценка на събраните доказателства и ще установят, дали е извършено административно нарушение и кой е извършителят на това нарушение. Съответно това е моментът на откриване на нарушителя (който винаги предполага извършена преди това мисловно-оценъчна дейност), съответно от този момент тече тримесечния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, в който административнонаказващият орган трябва да издаде акт за установяване на административно нарушение. В този смисъл са били и разсъжденията на районния съд, поради което крайният му извод за неспазване на срока по чл.34 ЗАНН се явява нелогичен.

Обратното становище – моментът на откриване на нарушителя е моментът на подаване на декларацията – възприето от районния съд и от мнозинството на настоящия съдебен състав, би означавало, че отнапред с подаването на всяка декларация законодателят е въвел презумпция, че лицето-декларатор е нарушител.

                                                                      

Председател: