РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 


РЕШЕНИЕ

 

  118

 

гр. Пловдив, 14 януари, 2014 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесетата година, в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

 

         при  секретаря Р.П., като разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 4002/2012г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 156 и следващите от ДОПК.

         Образувано е по повод жалба на "ТЕХНОМОНТАЖ" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на **, представлявано от управителя Г.Ж., против Ревизионен акт № 161202887/17.09.2012г., издаден от И.К. - старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1489/03.12.2012г. на Директора на  Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" – гр. Пловдив /понастоящем Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив/ при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 71 480,16лв. и прилежащите лихви в размер на 7 585,44лв.

Недоволен от така издадения РА, жалбоподателят счита, че актът е незаконосъобразен, постановен при необосновано и неправилно обсъдени факти, и при съществени нарушения на  материално-правните норми. Според твърденията в жалбата, не е начислен неправомерно ДДС от доставчика, тъй като сделките с предмет различни количества стоки са реално извършени. Доказателство за това е извършеното разплащане по доставката и извършен транспорт, документирани с надлежни писмени доказателства. Фактът на ненамиране на доставчиците на адресите за кореспонденция не може да се приравни на неизвършване на доставката, доколкото е налице последваща реализация на стоките, като същите са вложени в строителството на производствено хале. Противоречивите доказателства, събрани в хода на ревизията по отношение на произхода на стоката, извършените съхранение и транспорт на същата, както и факта на оспорване на последващата реализация на стоката не могат да обосноват неизпълнение на изискванията на чл. 68 и сл. от ЗДДС. Претендира се прилагане на актуалната практика на СЕС и по-точно Решение от 12 юни 2012г. по обединени дела С-80/11 и С-142/11. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

 Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОДОП ”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Л., счита същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Пре­тендира присъж­дане следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема конкретно становище по жалбата.

Пловдивският административен съд, V състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция “ ОУИ” Пловдив  при ЦУ на НАП по настоящем   / Директор на Дирекция Обжалване и Данъчно осигурителна практика“  Пловдив  при ЦУ на НАП /   резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следните аргументи:

Ревизионното производство е започнало с издаване на заповед  за възлагане на ревизия № 1200047/05.01.2012г./л.235/, издадена от Спас Шишков – началник сектор „Ревизии“ дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив , с които е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя по данък върху добавена стойност за периода 01.03.2010г.-30.11.2011г., Срокът на извършване на ревизията е до 3 месеца, считано от датата на връчване на ЗВР (30.01.2012г.). С последващи ЗВР №№ 1202349/26.04.2012г. /л. 234/ и 1202887/30.05.2012г. /л. 233/ срокът на ревизията е удължен последователно до 30.05.2012г. и 30.06.2012г.

Въз основа на така издадената заповед ревизиращия екип е извършил ревизия за резултатите  от която в законоустановения срок е съставен РД № 1202887/16.07.2012г. /л.138–231/.

Със  Заповед № K1202887/19.07.2012г., /л.136/ на компетентният за това орган е определил съгласно чл.119 ал.2 ДОПК /в действащата към онзи момент редакция/ компетентния да издаде ревизионния акт орган, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – И.К. – главен инспектор по приходите. Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, определения за това компетентен орган издал и процесния ревизионен акт /л. 127-132 /, като в срока по чл. 152 ал. 1 ДОПК срещу същия е подадена жалба / л. 119-126 / и допълнение към нея, с приложени писмени доказателства /л.27-117/ до Директора на дирекция „ОУИ“ – гр.  Пловдив. В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е издадено решение №1489 от 03.12.2012г.  /л. 17 -26 / , с което е потвърден процесния РА в обжалваната част непризнат данъчен кредит в общ размер на 71 480,16лв. и лихви в общ размер на 7 585,44лв.

С оглед доказване делегиране правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК по делото /л.3-4/ е представена Заповед № РД - 09-1  / 04. 01. 2010 г.,   от която е видно, че цитираните по горе ЗВР и ЗОКО са издадени от надлежно упълномощени за това органи по приходите.

Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав на Административен съд Пловдив, V състав намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Извършената ревизия на „Техномонтаж” ООД  относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС  обхваща  периоди от 01.03.2011г. до 30.11.2011г.

 Основна дейност на жалбоподателя през този период е  извършване на довършителни строителни дейности, изработка на метални конструкции, монтаж на термопанели, изработка на врати и парапети, пълен ремонт на съществуващи халета за производство, търговия и услуги. Дружеството  осъществява  икономическата си дейност си в собствен обект – земя, складово помещение и офис в гр. Асеновград, ПЗ „Север”.

                 Определените с обжалвания акт задължения са в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 71 480,16лв. на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, по фактури за покупка на стоки  и  строителни материали, издадени от следните доставчици:

                1.“Самър С.П.С” ЕООД за данъчен период м.03/2011г. в размер на 10 013,40лв. по 5 броя фактури, разплатени в брой. Предмет на доставките са стоки и материали- арматурно желязо,сив цимент, мозайка -черна и бяла, гипс, тухли итонг. Приложени са касови бележки от ЕКАФП с инд. № DT325298 и ФП 02325298, издадени от  обект –офис в гр. София, бул. „Витоша”  148.

                 При извършена проверка в информационния масив на НАП,  документирана с Протокол № 1210090/29.06.2012г. е установено, че дружеството е имало регистриран единствено ЕКАФП с инд. № ZK011001 и ФП 50016079 за обект - офис в гр. Бургас, ЖК «Изгрев», бл. 28, партер. Установено е, че петте  фактури не са включени в дневника за продажби на „Самър С.П.С.” ЕООД. Дружеството не е подало Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2011г., както и не е обявило годишен финансов отчет за 2011г. в Търговския регистър. Дружеството е  дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите, считано от 27.10.2011г.

В хода на извършена насрещна проверка на този доставчик е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В указания в искането срок изисканите  документи и обяснения  не са представени от „Самър С.П.С.” ЕООД.

С цел изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с декларираните доставки, по които е жалбоподателят е получател, органите по приходите са връчили на дружеството ИПДПОЗЛ с изх. № 70-00-1883/27.01.2012г. и изх. № 70-00-7504/25.04.2012г. В отговор от ревизираното лице са представени заверени копия на фактурите, издадени от „Самър С.П.С.” ООД, договори, справка за стоков поток, обяснения, декларация.

След анализ на събраните доказателства, органите по приходите са направили следните изводи: Доставчикът и получателят по доставката не са представили доказателства откъде са доставени, съответно получени процесните строителни материали. Не са представени, също така,  документи и информация относно обекта, в който доставчикът „Самър С.П.С.” ООД е  съхранявал стоките преди да ги фактурира на „Техномонтаж” ООД. Не е представена информация за мястото на предаване стоките и материалите  на получателя по доставката, като дружеството не представя конкретна информация за мястото на закупуване стоките, съответно транспортирането им и фактическото извършване на товаро – разтоварните дейности. Декларира се, че транспорта на е за сметка на доставчика „Самър С.П.С.” ЕООД, който, от своя страна, не представя никакви доказателства за осъществен транспорт на строителни материали до обект/база на ревизираното лице. Доставчикът и получателят по доставката не представят документи за извършени транспортни разходи, свързани с  процесните фактури, пътни листове, товарителници или др. транспортни документи, удостоверяващи извършен транспорт на описаните във фактурите значителни количества строителни материали. Към всяка от фактурите ревизираното лице е представило сключени договори, съгласно които купувачът „Техномонтаж” ООД заявява вида, количеството и артикулите  в магазините на продавача, по телефон или факс, но такива заявки не са представени при ревизията. Съгласно  договорите, за предаването на стоката се съставя консигнационен протокол, фактура или стокова разписка, които се подписват от представител на купувача. В  договорите  е записано,че   се сключват за срок до завършване на строителния обект по чл.2 , но в чл. 2 не е посочен строителен обект. От страна на жалбоподателя не са  представени приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, складови разписки или други документи, свързани с  предаване на  строителните материали от доставчика. Представено е единствено приложение 1 към договорите.

Въз основа на гореизложеното ревизиращият орган е направил извод, че липсват  доказателства за прехвърляне на собственост върху фактурираните строителни материали, което е основание да се твърди, че не е осъществена облагаема доставка и  данъкът е начислен неправомерно.

2. „Инкрес” ЕООД за данъчни периоди мм.10 и 11/2011г. в размер на 11 141,33лв. по 6 броя фактури, разплатени в брой. Предмет на доставките са стоки и материали- електромери, часовници, метални детайли. Приложени са касови бележки от ЕКАФП с инд. DY254477 ФП 36337909, регистриран „без стационарен обект”, гр. София, жк. Младост 2, бл. 213, вх. 1.

При извършената насрещна проверка, документирана с Протокол № 1602-1200047-03/27.02.2012г., от  доставчика са изпратени заверени копия на документи и счетоводни регистри  по опис вх.№ 1553-06-271#1/23.02.2012г. При насрещната проверката е констатирано, че за м.10/2011г. предмет на доставките са извършени продажби на електромери/монофазни и трифазни/ и часовници. Представени са копия на 3 броя рамкови договори за покупко-продажба и доставка на материали от дати 10.10.2011г., 12.10.2011г. и 17.10.2011г., сключени в гр. София между „Техномонтаж” ООД като възложител и „Инкрес” ЕООД като изпълнител. Във връзка с произхода на стоките, доставчикът е представил фактура №  497/06.10.2011г. издадена от „Б 2 ГРУП” ЕООД с предмет на доставката „стоки по опис”. Не е  приложен документ за разплащане по фактурата. За м. 11.2011г. предмет на доставките са  продажби на метални детайли за стенд. Представени са копия на 3 броя рамкови договори за покупко-продажба и доставка на материали, сключени в гр. София, на дати 14.11.2011г., 16.11.2011г. и 17.11.2011г. между „Техномонтаж” ООД, като  възложител и „Инкрес” ЕООД като изпълнител. Във връзка с произхода на  стоките  са представени фактури № 3039/28.11.2011г. и  № 3034/25.11.2011г., издадени от  „ЧИНАР 2009” ЕООД с предмет на доставките „стоки по опис”. Към фактурите е приложен финансов  бон от ЕКАФП, регистриран в търговски обект -офис в гр. Велико Търново.

Съгласно представените счетоводни справки фактурите са платени на датите на издаването им, но не са представени платежни документи- отчети от ЕКАФП и банкови извлечения. Доставчикът не е и представил доказателства за наличие на собствени или наети активи - договори за наем на офис, база  или  складово помещение, където са съхранявани материалите и стоките по процесните фактури. Не са представени доказателства за извършен транспорт, както и информация за чия сметка е транспортът на материалите. Не е посочено мястото, където е  доставена стоката и  е предадена на клиента, както и  къде е съхранявана стоката за периода от получаването й от „Инкрес” ЕООД до продажбата на „Техномонтаж”ООД. Във връзка с кадровата обезпеченост са представени  разчетно-платежни ведомости за м.10/2011г. за 3 лица  и за м.11/2011г. за 4 лица.

Органите по приходите са извършили проверка в информационния масив на НАП, документирана с Протокол № 1210090/29.06.2012г., при която са установили, че „Инкрес” ЕООД няма регистрирани фискални устройства, както и че  посоченият за предходен доставчик „Б 2 Груп” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ **** по фактура №  497 от 06.10.2011г. с предмет „стоки по опис” е дружество, дерегистрирано по реда на ЗДДС от 09.08.2011г.

С цел изясняване на всички факти и обстоятелства свързани с декларираните доставки, на ревизираното лице са връчени  ИПДПОЗЛ с изх. № 70-00-1883/27.01.2012г. и изх. № 70-00-7504/25.04.2012г., като в отговор са представени заверени копия на фактурите, издадени от „Инкрес” ЕООД, договори, справка за стоков поток, счетоводни справки, обяснения и декларации.

След извършен анализ на събраните доказателства при насрещната проверка на доставчика „Инкрес” ЕООД и на представените документи и обяснения от ревизираното лице, органите по приходите са направили следните изводи: Доставчикът „Инкрес” ЕООД не е представил  документи и/или писмени обяснения, за местонахождението на обекта, склада, базата, от коята  е  транспортирана стоката към „Техномонтаж” ООД, както и за чия сметка е извършен. Доставчикът не е представил информация за мястото, където са съхранявани стоките до продажбата им на жалбоподателя, както и от кого фактически са извършени товаро – разтоварните дейности. Доставчикът не притежава и не стопанисва собствена или наета складова и материална база за съхранение на стоките и материалите. В представените от него ведомости за работни заплати няма подписи на работниците, няма посочени длъжности, а е посочено, че са получени възнаграждения в брой. Същевремнно, в оборотните ведомости за месеците октомври и ноември 2011г. няма начислени и изплатени разходи за работни заплати и осигуровки.

Доставчикът не е представил експедиционни бележки, складови разписки или други доказателства за предадени/получени стоки. Към всеки от договорите е прикрепено  приложение 1, като е записано, че е приемо- предавателен протокол, но в него  не е отразено точно кога е извършено предаването на стоките, не е  посочено мястото на предаване, няма данни за   транспортното средство, на което са натоварени стоките.

Фактури № 183/28.11.2011г., 187/29.11.2011г., 189/30.11.2011г. са с предмет на доставката „метални детайли за стенд”, но във фактурите и описите към тях детайлите не са индивидулизирани по  количество и  единична цена.

Ревизиращите органи са установили несъответствие в датите на плащане по доставките : в счетоводните регистри на „Техномонтаж” ООД е отразено, че стоките са платени в брой на 30.11.2011г. и  31.10.2011г., а в счетоводните регистри на доставчика „Инкрес” ЕООД е отразено, че доставките са платени на датите на издаване на фактурите. Установено е несъответствие и в датите на изписване на стоките от доставчика и датите на получаване на стоките от  „Техномонтаж ООД – ревизираното лице декларира, че стоките са получени на 30.11.2011г. и 31.10.2011г., докато в счеоводните регистри на доставчика „Инкрес” ЕООД е отразено, че доставките са изписани/продадени/ на „Техномонтаж” ООД на датите на издаване на фактурите: 26.10.2011г., 27.10.2011г., 31.10.2011г., 28.11.2011г., 29.11.2011г., 30.11.2011г.

Ревизираното лице декларира, че стоките са получени в гр. София, бул. „Ботевградско шосе” № 247 от работниците, назначени на трудов договор: Х.Т. /за месец октомври/ и Б.К. /за месец ноември/, а от „Икрес” ЕООД са представени приложения към договорите/приемо-предавателни протоколи/, в които са  посочени за предал: Н.В. и за приел: Г.Ж.. На следващо място се декларира, че транспортът по доставките е за негова сметка и е извършен с МПС рег. № РВ1544СН и рег. № РВ7024МТ. При преглед на представените документи  е  установено, че за посочените дати  дружеството няма закупени винетки за пътуване по пътната мрежа на България, които са необходими за посоченият маршрут София - Пловдив. Дружеството е закупвало през ревизирания период единствено дневни винетни стикери за други дати и МПС, а не за посочените. При преглед на представените пътни листове е установено, че за МПС рег. № РВ1544СН е издаден пътен лист № 043835/31.10.2011г. с направление Асеновград - София, София – Пловдив, Пловдив - Асеновград от 8,00 часа до 16,10 часа – водач Х.Т., като в пътния лист не е отразен вида на превозвания товар, няма данни за наличното и изразходвано гориво, няма  подпис на шофьора. За МПС с рег. № РВ7024МТ няма издадени пътни листове за дата 30.11.2011г. Представя се противоречива информация относно мястото на доставяне на стоките - в справката за стоков поток е посочено, че са получени в гр. Пловдив, докато в писмените обяснения - в склада на дружеството в гр. Асеновград, ПЗ Север. Ревизираното лице декларира, че стоките са натоварени от склада на „Инкрес” ЕООД в гр. София, бул. Ботевградско шосе № 247, докато при насрещната проверка от доставчика не са  представени документи  и доказателства за стопанисвана /собствена или наета/ складова база  на посочения адрес.

Въз основа на така установеното от фактическа страна е направен извод, че фактурираните от „Инкрес”ЕООД материали и стоки  не са предмет на реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, липсват  доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките, поради което данъкът е начислен неправомерно. на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказано  правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 141,33лв.

3. “Б 2- груп” ЕООД за данъчни периоди мм.04, 05, 06, 07 и 08//2011г. в размер на 20 596,42лв. по 15 броя фактури, разплатени в  брой. Предмет на доставките са стоки и материали - арматура, тухли, крепежни елементи. Към фактурите са приложени касови бонове от ЕКАФП с инд. № ED173748 и ФП44173748, без име на град, с  адрес на обект: ул. Асен Разцветников 1 А,  „без стационарен обект”.

При извършената насрещна проверка на доставчика, документирана с Протокол № 1602-1200047-02/27.02.2012г., на упълномощено лице е връчено ИПДПОЗЛ  В указания срок от проверяваното дружество са представени заверени копия на договори, първични счетоводни документи, счетоводни справки и извлечения от банкови сметки.   Представени са  4 броя рамкови договори за покупко-продажба и доставка на материали от дати 14.01.2011г., 17.06.2011г., 11.08.2011г. и 15.08.2011г. Договорите са сключени в гр. Асеновград между „ТехномонтажООД като възложител и „Б 2 Груп”ЕООД като изпълнител и са с предмет на доставки по заявки за строителни материали, в собствената на изпълнителя  база в гр. София. Договорено е всички транспортни разходи да са за сметка на възложителя „Техномонтаж ООД, като приемането и предаването на арматурата и  крепежните елементи ще се извърши в базата на Б-2 Груп гр. София, посредством приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на двете дружества. Представени са заверени копия на издадените фактурите с получател ревизираното лице, като във фактури № 469, 470 и 471 е изписана дата 01.08.2011г., При преглед на представените доказателства се констатира непредставяне на опис на стоките и липса на приемо - предавателни протоколи за част от фактурите. Във връзка с произхода на стоките са представени фактури, издадени от „Шугър пак”ЕООД.  Не е представена справка за стоковите потоци свързана със  закупените и продадени строителни материали от „Б 2 Груп”ЕООД към „Техномонтаж ООД. Не са представени експедиционни бележки, складови разписки по фактурите, аналитичен регистър на сметки от гр. 30 „Материали, продукция и стоки”, както и информация относно плащанията по фактурите с посочените предходни доставчици на процесните стоки. Не е предоставена информация относно материално-техническата обезпеченост на доставките - документи и писмени обяснения относно бази за съхранение на строителни материали, аналитични регистри по сметки от гр. 20 „ДМА”, гр. 70 „Приходи от продажби” и др. Не са представени заверени копия на Свидетелство за регистрация на ЕКАФП и съответните контролни ленти за конкретните плащания по фактурите, предмет на насрещната  проверка.  Към  доказателствения материал по ревизията органите по приходите са  присъединили документи, справки и писмени обяснения, събрани при извършена насрещна проверка на „Б 2 Груп” ЕООД по повод издадени фактури към  „Еврогаз ЕООД, документирана с ПИНП № 16-02-1201023-03/16.04.2012г.

С цел установяване реалността на доставката от ревизираното лице са изискани документи и обяснения, като в отговор са представени заверени копия на фактурите, издадени от ”Б 2 груп ЕООД, договори, справка за стоков поток, счетоводни справки, обяснения и декларации.

След  анализ на събраните доказателства и присъединените такива, са констатирани следните факти и обстоятелства: доставчикът „Б 2 Груп” ЕООД е  дерегистриран по ЗДДС считано от 09.08.2011г., т.е. фактури №№ 469/31.08.2011г., № 470/31.08.2011г. и № 471/31.08.2011г. са издадени от нерегистрирано по реда на ЗДДС лице. Както доставчикът, така и ревизираното лице не представят експедиционни бележки, складови разписки или други доказателства за предадени/приети крепежни елементи, тухли и арматура. Всеки от  договорите е комплектован с приложение 1, за което е посочено, че предсталява приемо - предавателен протокол, но не съдържа реквизити кога и къде е извършено предаването на стоките, както и транспортното средство, на което са натоварени.

„Техномонтаж» ООД представя информация, че стоките са натоварени от склад на „Б 2 Груп” ЕООД в гр. София, ул. „Околовръстен път” № 2, но от доставчика не са предоставени доказателства за наличие на собствена или наета складова база  на посоченият адрес.  От предоставените документи при насрещната проверка от „Б 2 Груп” ЕООД е видно, че същият не притежава и не стопанисва собствена или наета складова и материална база за съхранение на стоки.  При насрещната проверка от доставчика „Б 2 Груп” ЕООД са представени ведомости за заплати за месеците от май до август 2011г.,  в които не са положени подписи от работниците, няма посочване на заеманите от тях длъжности, като същевременно е посочено, че са получени възнаграждения в брой. Няма представена информация за начислени и изплатени разходи за осигуровки на лицата за съответните периоди,  няма информация за начислени и изплатени разходи за работни заплати от „Б 2 груп” ЕООД,  няма доказателства за положен труд за тези месеци.  Не е представена информация от кой са извършени товаро-разтоварните работи, кога и къде са предадени стоките, от кой са получени стоките от страна на „Техномонтаж” ООД.

Жалбоподателят декларира, че транспортът по доставките е за негова сметка, но не са представени никакви документи за извършени разходи за транспорт по процесните фактури, няма издадени други съпъстващи документи, удостоверяващи извършване на транспорт между обект на доставчика и обект на ревизираното лице.

Доставчикът  „Б 2 груп” ЕООД представя противоречива и различна информация за произхода на стоките, като  към фактура № 127/14.04.2011г., издадена от ”Шугар пак” ЕООД с предмет на доставка „частично плащане” са приложени  два различни описа на продадените стоки и материали, а именно:

-във връзка с издадени фактури на „Техномонтаж” ООД  е  представен опис на закупената стока:  болт – различни видове, описани в 45 позиции в описа, гайки М8 до М39- 9 позиции, шайба Ф 10 – 83,67кг.;

 - при насрещна проверка на „Б 2 груп” ЕООД при друго ревизионно производство /на „Еврогаз” ЕООД/  от „Б 2 груп” ЕООД е представена фактура № 127/14.04.2011г, издадена от ”Шугар пак“ ЕООД, с опис на закупената стока – крепежни елементи 1 000бр., фар 1бр., колянов вал 1бр., кардан 1 бр., обтегач – 8 бр., гуми 17 бр., платнище двойна изолация 1бр., крепеж 1 бр., предно стъкло на комион 1 бр., акумулатор 2бр., дизелова помпа 1 бр.;

Установено е несъответствие в датите на плащане на доставките – във вторичните счетоводни регистри на жалбоподателя е отразено, че стоките са платени в брой на последните дни на месеците: 30.04.2011г., 31.05.2011, 30.06.2011, 31.07.2011г., 30.09.2011г., докато в счетоводните регистри на доставчика „Б 2 груп” ЕООД е отразено, че доставките са платени на датите на издаване на фактурите.

„Техномонтаж” ООД посочва, че стоките са транспортирани от София до Пловдив или Стара Загора и са получени от работниците, назначени на трудов договор: Д.В. /месец април/,  Б.К. /месец май/, Х.Т. /месец юни/, К.Д. /месец юли/, Д.В. /месец август/, а от ревизираното лице и от „Б 2 груп” ЕООД са представени приложения към договорите - приемо-предавателни протоколи за част от доставките,  в които е посочено, че  предал е Н.К.  и приел Г.Ж..              На следващо място се декларирадекларира, че транспортът на материалите е за негова сметка, с МПС и шофьори - Д.В. /месец април/ МПС № РВ4166ВМ  на 30.04.2011г.,  Б.К. /месец май/ МПС № РВ4098ВА на 21.05.2011г. и 30.05.2011г., Х.Т. /месец юни/ МПС № РВ1748ВХ на 28.06.2011г. и 30.06.2011г., К.Д. /месец юли/ МПС № РВ7049МК на 29.07.2011г./, Д.В. /месец август/ МПС № РВ4166ВМ на 31.08.2011г., но за посочените дати дружеството няма закупени винетки за пътуване по пътната мрежа на България.Представени са квитанции за закупените винетни стикери за 31.08.2011г. и за  30.06. 2011г., в коита са поправени номерата на автомобилите.

Ревизираното лице представя противоречива информация относно мястото, на което са доставени материалите. В справката за стоков поток е записано, че  материалите са получени в  гр. Пловдив и гр. Стара Загора, а в писмените обяснения е посочено, че стоките са разтоварени в склада на дружеството в гр. Асеновград, ПЗ Север или директно при получателите им по договори.

При така установеното от фактическа страна е направен извод, че фактурираните материали и стоки не са предмет на реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, поради което данъкът е начислен неправомерно.

4. “Неолит експорт” ЕООД за данъчен период м.10/2011г. в размер на 15 156лв. по 7 броя фактури, разплатени в  брой. Предмет на доставките са строителни материали  „цимент торби 50кг.” Към фактурите са приложени касови бележки от ЕКАФП с инд. № DT208646 и ФП 02208646 за обект офис  в гр.  Казанлък,  ул. „Козлодуй” 26.

При извършената насрещна проверка, на доставчика е  връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл.32 от ДОПК. Изисканите документи  не са представени в указания срок.

По реда на ДОПК от ревизираното лице са изискани документи, справки и обяснения,  като в отговор са представени заверени копия на фактурите, издадени от “Неолит експорт” ЕООД, справка за стоков поток, счетоводни справки, обяснения и декларации.

След  анализ на събраните доказателства, органите по приходите са установили :                доставчикът „Неолит експорт” ЕООД и ревизираното лице не са  представили сключени договори във връзка с фактурираните доставки на цимент. Ревизираното  лице декларира, че е заявявало вида, количеството и дестинация на строителните материали /цимент/, но такива заявки не са представени  при ревизията. Не са представени приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, складови разписки или други доказателства за предадени строителни материали от доставчика „Неолит експорт” ЕООД на клиента „Техномонтаж” ООД. Съгласно писмени обяснения на ревизираното лице „стоките са разтоварени в базите на нашите клиенти”, но не са приложени документи, удостоверяващи предаване на стоките от доставчика  Неолит експорт” ЕООД  на „Техномонтаж ООД.

Ревизираното лице не представя конкретна информация за мястото, от където са натоварени строителните материали, от кой са получени и от кой са извършени товаро-разтоварните работи, не са  представени конкретни данни  с имена на лицата приели, предали, товарили и разтоварвали строителните материали /цимент/. Декларира, че транспортът по доставките е за сметка на доставчика, като същевременно дружеството доставчик „Неолит експорт” ЕООД не представя  доказателства за осъществен транспорт на големи количества цимент до обект /база на ревизираното лице или негови клиенти, както и за наличие на транспортни средства /собствени или наети/.

От ревизираното лице и от доставчика  не са представени  документи за извършени разходи за осъществен транспорт,свързан с процесните 7 броя фактури, не са  представени пътни листове, товарителници или др. транспортни документи, удостоверяващи извършен транспорт на материалите от обект на доставчика  до обект на клиента.

Доставчикът „Неолит експорт” ЕООД не посочва произход и предходен доставчик на строителни материали, описани в приложените описи към фактурите, както и не представя документи за произход на строителни материали. Не представя валидни към момента на доставките разрешителни за регистрация на търговски обекти за търговия със строителни материали, не представя доказателства за стопинисван търговски обект за търговия със строителни материали, за назначен персонал, който да е извършил приемане-предаване, товаро-разтоварни работи на строителните материали.

В процесните фактури са описани големи количества цимент - торби по 50кг.: 1 440 бр. - 72 000кг., 1 440 бр. – 72 000кг., 1 180 бр. – 59 000кг.,  1 440 бр .- 72 000кг.,  1 320 бр. – 66 000кг.,  1 210 бр. – 60 500кг.,  1 380 бр. – 69 000кг. Същевременно дружеството доставчик „Неолит експорт” ЕООД не представя доказателства за назначени работници на трудови и извънтрудови правоотношения, които да извършват товаро – разтоварни работи, за наличие на транспортни средства с капацитет да транспортират големи по обем и количество строителни материали. От страна на ревизираното лице не се посочва конкретно място на товарене и разтоварване на цимента. Посочено е единственно, че стоките са разтоварени в гр.  Брацигово, гр. Димитровград и гр. Стара Загора.

Ревизиращият  екип е  извършил проверка в информационния масив на НАП, при която е установено, че „Неолит експорт” ЕООД няма назначен персонал по трудови правоотношения, не е декларарало начислени и изплатени осигуровки за м.октомври 2011г.,  т.е. дружеството не е разполагало с кадрова обезпеченост за извършване на товаро-разтоварни работи и транспорт на цимент през месец 10.2011г. При извършената проверка е установено, че „Неолит експорт” ЕООД няма регистрирани  моторни превозни средства.

След направения анализ на събраните доказателства при насрещната проверка на „Неолит експорт” ЕООД, на  представената информация от „Техномонтаж” ООД и от данните в информационните масиви на НАП, органите по приходите са  направили извод, че фактурираните  количества цимент торби 50 кг.  не са предмет на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

5. „Нидо 61” ЕООД за данъчни периоди мм.03, 04, 06, 10 и 11/2011г. в размер на 14 573,01лв. по 21 броя фактури, разплатени в  брой.  Предмет на доставките са материали - цимент.

В хода на ревизията органите по приходите са изискали документи, справки и писмени обяснения във връзка с доставките на цимент от „Нидо 61”ЕООД., като в указания срок са представени такива. Съгласно дадените писмени обяснения „Нидо 61" ЕООД е дистрибутор на цимент /насипен и пакетиран/ на фирмите „Стройко 2000" ЕООД, „Холцим" АД и „Вулкан цимент" АД. За доставката и реализацията на насипен и пакетиран цимент транспортът се извършва с автомобили на транспортни фирми - превозвачи, с които посочените дружества – производители имат сключени договори. Стоките се товарят при производителя и се разтоварват на адрес, посочени в заявката, направена от „Нидо 61" ЕООД. В много случаи посредникът между дистрибутора и крайния получател определя крайната дестинация. Преставляващият „Нидо 61" ЕООД декларира, че няма фактури за транспорт, тъй като транспортът е включен в цената на стоката до последната дестинация, която е предварително известна на превозвача, както и че не притежава транспорт, с който да извършва доставки на цимент.В тази връзка няма пътни листове, товарителници и др.

Ревизиращият екип е изискал  по реда на ДОПК документи и информация от посочените предходни доставчици на цимент:  

5.1. „Вулкан цимент” АД, от което са представени кантарни бележки, нареждания за експедиция и товарителници към фактури, издадени на „Нидо 61"Е00Д, декларация за извършен транспорт; писмени обяснения, че транспортът е за сметка на производителя и се осъществява от транспортна организация /приложени са  товарителници/. Стоките (цимент), предмет на доставките, са натоварени от складовете на „Вулкан Цимент" АД и съгласно възприетия пропускателен режим и начин на отчитане на реализацията, превозните средства са претеглени на кантара на дружеството, за което са издадени кантарни бележки. Експедицията се осъществява, като се издава нареждане за експедиция със съответните реквизити: транспортно средство, имена на шофьор, количество и адрес на фирмата - клиент. Съгласно товарителниците циментът е доставен в гр. Асеновград, но не е посочен адрес на обекта, където са разтоварени количествата цимент, лицето, участвало при разтоварването на цимента, както и от кой се стопанисва обекта. Транспортът  във връзка с доставката на цимент на „Нидо 61" ЕООД  е извършен от „Транс-Тракия Цимент"ЕООД - гр. Димитровград, като транспортните разходи са за сметка на „Вулкан Цимент" АД.

5.2. „Стройко 2000” ЕООД, което декларира, че извършеният транспорт е за негова сметка. Депозирани се писмени обяснения със следното съдържание: дейността на „Стройко 2000" ЕООД е продажба на едро на насипен цимент. До 01.05.2011г. циментът  се е транспортирал до обектите клиентите – заявители със собствени транспортни средства. Като превозвач „Стройко 2000"ЕООД  изисква от своите клиенти точният адрес, където  да бъде транспортиран цимента, като в конкретния случайНидо 61" ЕООД е заявил стоката да бъде доставена на  адрес гр. Асеновград, „Форум" АД, където се намира бетоновъзел. Приложени са  пътни листове, товарителници и заповед за извършване на превоз на насипен цимент по фактури с получател „Нидо 61”ЕООД. Декларира се, че по четири от процесните фактури  транспортът не е осъществен от „Строй ко 2000" ЕООД.

5.3. „Холсим България” АД, което представя заверени копия на фактури, издадени към Нидо 61" ЕООД с предмет на доставка цимент. Към всяка от приложените фактури са представени експедиционна бележка, товарителница и заявка за доставка. Съгласно представените писмени обяснения транспортът е за сметка на „Холсим България” АД.

От ревизираното лице са изискани документи, справки и обяснения,  като в отговор са представени заверени копия на фактурите, издадени от „Нидо 61" ЕООД, хронологични и аналитични счетоводни справки , копия на договори и актове за СМР, справка и обяснения за стоките закупени от „Нидо 61”ЕООД,  декларации.

Ревизиращите органи по приходите са подложили на подробен анализ събраните документи и обяснения, при което са  направили следните изводи: „Техномонтаж ООД и „Нидо 61” ЕООД не представят доказателства за осъществени реални доставки на цимент, документирани с издадените 21 броя фактури. Представя се сключен договор с „Нидо 61” ЕООД , съгласно  който „предаването на цимента  и приемането му от превозвача се удостоверява с кантарна бележка при автомобилен транспорт/такива не са представени от „Техномонтаж ООД и от „Нидо 61” ЕООД/. Когато стоката ще се превозва с автомобилен транспорт, осигурен от продавача /„Нидо 61”ЕООД / той се заявява на база писмена заявка на купувача „Техномонтаж” ООД /такива заявки не са представени от „Техномонтаж” ООД и от „Нидо 61” ЕООД/. При пристигане на стоката на посочения в т. 1 от договора адрес купувачът е длъжен лично или чрез упълномощено лице да осигури приемане на стоката, за което се подписва на товарителницата. Собствеността върху стоката се прехвърля от продавача на превозвача до предаване  на стоката на купувача, което се удостоверява  с датата на превозния документ. В тази връзка, от получателя по доставката – дружеството - жалбоподател не са представени никакви доказателства. Не са представени приемо - предавателни протоколи, експедиционни бележки, складови разписки или други доказателства за предадени строителни материали-цимент от доставчика „Нидо 61”ЕООД на клиента „Техномонтаж” ООД.

Съгласно представените справки от жалбоподателя стоките са разтоварени от доставчика в базите на негови клиенти в гр. Пловдив, гр. Стара Загора, гр. Димитровград и гр. Брацигово, но не са приложени документи, удостоверяващи предаване на стоки. Не се представя конкретна информация от кое лице са получени и от кого са извършени товаро-разтоварните работи. Декларира се, че транспортът е за сметка на доставчика, но дружеството - не представя  доказателства за осъществен транспорт на големи количества цимент до конкретен обект /база на ревизираното лице или негови клиенти, както и за наличие на транспортни средства /собствени или наети/.

В хода на ревизионното производство е изискана информация от доставчиците на „Нидо 61”ЕООД на цимент „Холсим България” АД, „Стройко 2000” ЕООД и „Вулкан цимент" АД, за чиято сметка  е транспортът  на цимента, съгласно представена декларация от „Нидо 61”ЕООД. Съгласно съдържанието на писмените обяснения може да се приеме, че за част от стоките транспортът не е извършен от производителите, за друга част е постъпил в гр. Асеновград или с. Тополово, но не са представени доказателства да е извършен транспорт до последващи клиенти на «Техномонтаж» ООД в гр. Пловдив, гр. Стара Загора, гр. Димитровград и гр. Брацигово.

Предвид констатираните неточности и непълноти в представените документи, както и противоречията в писмените обяснения на участниците в стоковата верига, органите по приходите са направили извод, че не са събрани несъмнени доказателства относно факта на реално осъществяване на доставка на стоки и материали по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по процесните фактури, издадените от приките доставчици „Самър С.П.С.” ЕООД , „Инкрес” ЕООД , „Б 2 груп” ЕООД, „Неолит експорт” ЕООД, „Нидо 61”ЕООД С оглед изложеното, на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 25 и чл. 6 от ЗДДС на жалбоподателя е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 71 480,16лв.

В хода на административното обжалване от жалбоподателя и преките доставчици са представени съпъстващи доставката доказателства, съгласно сключените договори, въз основа на които са издадени фактурите. Представени са 22 броя приемо – предавателни протоколи, 11 броя експедиционни бележки, 11 броя товарителници, 13 броя пътни листове и др. документи, подробно описани (л. 27 – 30).  

Горестоящият административен орган е приел, че поради липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост при доставчиците за изпълнение по договорите, ревизиращият орган правилно е констатирал, че по процесните фактури не са извършени реални облагаеми доставки на стоки с посочения. Договорът е частен документ и притежава само формална доказателствена сила. Показва, че страните по него са сключили съглашение за нещо, но без допълнителни доказателства не може да се приеме, че договорът е изпълнен. Извършването на доставки е положителен факт от обективната действителност, от възникването на който възникват и определени права за данъчния субект. В този смисъл, в тежест на ревизираното лице е да докаже факта на физическото отделяне на стоката в отделна опаковка, склад, транспортно средство или под друг начин, еднозначно сочещ за коя стока рискът се носи от купувача. В конкретния случай, отделянето на стоките чрез тяхното транспортиране и предаването им от преките доставчици на получателя по доставката следва да бъде извършено със съответните транспортни документи – товарителници, пътни листове, технически спецификации и др. Доказателства в тази насока не са представени при ревизионното производство, а едва при административното обжалване, предвид на което и същите не могат да се приемат с такива с достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК. Фактът на представянето им след запознаване на жалбоподателя с резултатите от извършената ревизия указва на възможността за съставянето им в по-късен момент, с цел обосноваване на защитната теза на лицето.

Правото на данъчен кредит е свързано с понятието „доставка” по смисъла на ЗДДС и взаимоотношенията между две регистрирани лица - доставчик и получател. Правото на приспадане на данъчен кредит се обуславя не единствено от наличието на фактури, а зависи и от това, дали доставчикът е извършил посочените в издадените от него фактури доставки на услуги. Тъй като по своята правна същност това право представлява сложен фактически състав, то и правните последици по него могат за възникнат, само ако са изпълнени всички образуващи го елементи. Една доставка на услуга е облагаема, само ако между доставчика и получателя съществува правно взаимоотношение, в рамките на което се разменят реципрочни престации, като получената услуга представлява ефективна престация за изплатеното възнаграждение.

В съдебното производство процесуалния представител на жалбоподателя е поискал да бъде назначена  съдебно счетоводна  експертиза със задачи, подробно описани в (л. 1871 – 1872). Поискано е и събирането на писмени доказателства: дневник за продажба и справка – декларация по ЗДДС за данъчен период м.03/2011г. на доставчика „Самър С.П.С.“ ЕООД; ревизионни актове на доставчиците „Нидо 61“ ЕООД, „Самър С.П.С.“ ЕООД, „Б 2 груп“ ЕООД, „Неолит експорт“ ЕООД и на други дружества: „НИН транс“ ЕООД, „Мимтрейд 2010“ ЕООД, „Филипов ойл“ ЕООД и „ВДФ билд“ ЕООД. По делото са приети оригиналните екземпляри на писмените доказателства, намиращи се от л. 30 до л. 117 по делото; доказателства, подробно описани в молба – описа на л. 2010 – 2011 по делото (л. 2012 – 2059); дневник за продажбите и справка – декларация по ЗДДС за данъчен период м.03/2011г. на доставчица „Самър С.П.С.“ ЕООД (л. 2060 – 2063).

В съдебно заседание на 30.04.2013г. е открито производство по оспорване истинността на документи, подробно описани в молба вх. № 5363/07.03.2013г. на процесуалния представител на ответника (л. 1891 – 1893) и в протокола от съдебното заседание (л. 2064).

В съдебно заседание на 27.06.2013г. съдът е приел заключението  на вещото лице В.Б. по допуснатата ССЕ, неоспорена от страните по делото.

Вещото лице е заявило по ССЕ е отговорило на поставените задачи, като е изготвило таблици – приложения с обобщени в тях данни. В констативно – съобразителната част е посочено, че са налице съпъстващи документи към всяка една от издадените фактури (приемо – предавателни протоколи), както и документи за извършения транспорт (пътни листове с посочен в тях номер дата, регистрационен номер на МПС и управляващо го лице). Налице е надлежно счетоводно отразяване на получените стоки при жалбоподателя, както и са взети съответните счетоводни операции за извършените плащания по доставките и дължимия ДДС. При непредставяне на съпъстващи доставката документи вещото лице е изградило изводите си въз основа на информация, предоставена от управителя на жалбоподателя. Движението на стоките – от момента на закупуването им до момента на последващата им реализация е намерило отражение в справки – приложение № 2 към заключението. Последващата реализация на стоките към клиенти на „Техномонтаж“ ООД е обобщена в справки – приложение № 2 към заключението, с посочване на съответстващите фактури от доставчици и фактурите, издадени от жалбоподателя.

В разпита си по повод приемане на заключението вещото лице е уточнило, че транспортът на стоките е документиран надлежно с издадени пътни листове, в които е посочено транспортното средство и управлявалото го лице. Не е анализиран разхода за горивото, но тъй като изписването е извършено въз основа на изминати от транспортното средство километри, посочени в пътната книжка, следва да се приеме като надлежно документиран разход. По отношение на стоките с доставчик „Нидо 61“ ЕООД не може да даде заключение за последващата реализация, тъй като поставената й задача е да провери дали има наличност на стоки към 30-ти ноември 2011г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стока. Наличието на действително осъществе­на доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. От направения кратък нормативен анализ следва, че наличието на дейст­вително осъществена доставка е предпоставка за възникване на право­то на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъ­де направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

От събраните в хода на ревизията доказателства, че от страна на доставчиците и получателите по доставката, част от стоковата верига по която се явява и жалбоподателят, се установява, че са издадени фактури, същите са включени в отчетните регистри по ЗДДС (с изключение на част от фактурите, издадени от „Самър С.П.С.“ ЕООД), ДДС е надлежно осчетоводен и са налице счетоводни записвания по отношение заприхождаването и изписването на стоката. Тези факти са потвърдени и в заключението по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, която Съдът кредитира като компетентно изготвено и даващо отговор на поставените задачи.

Съгласно нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК във връзка с § 2 от ДОПК в тежест на жалбоподателя е да докаже реалността на доставките по спорните фактури. Реалността на фактурираните доставки представлява положителен факт – еле­мент от фактически състав, от изпълнението на който за жалбоподателя възникват благоприятни правни последици – право на приспадане на данъчен кредит. Резул­татът от непредставянето на доказателства относно определен факт с правно зна­че­ние се състои в правото и задължението на съда е да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито правопораждащ фактически състав е недоказан.

         В настоящия случай, фактурираните доставки на стоки, по които е отказано право на данъчен кре­дит, касаят доставка на различни видове строителни материали, родово определени вещи в значително количество.

         При това положение, за доказване на реалността на доставките е необходи­мо ангажирането на доказателства относно складирането и транспортирането на стоките, в т.ч. доказателства, че доставчикът разполага със съответните транспортни средства и персонал за осъществяване на доставката. В настоящия случай, по делото не се събраха никакви доказателства, че преките дос­тавчици на жалбоподателя разполагат с материална база за съхранение на сравнително големите количества строителни материали.

         В хода на ревизионното производство е проследена цялата стокова верига от предходни доставки, включително до производители. В по-голяма част от случаите (с изключение на тези с предмет на доставката „цимент“) се констатират противоречиви данни по отношение на предмета на доставките, като същите са посочени като „стоки по опис“, без последваща конкретизация. Обстоятелството на неустановения произход на стоката не може само по себе си да обоснове извод за липса на реална доставка на стоката, доколкото липсата на доказателства за произхода на стоката, предмет на доставката, не могат да се приравнят на изпълнение на доставката въобще. Основен критерий за преценка налице ли е изпълнение на определена доставка е нейният предмет и в случай, че се касае за стока (в настоящия случай, родово определена вещ в голямо количество) следва да бъдат ангажирани доказателства за наличието й при доставчика, възможността й за съхранение при доставчика и получателя, както и за транспортирането й между „базите“ за съхранение на доставчика и получателя. В процесния случай, органите по приходите са констатирали че индивидуализирането на стоките е извършено само въз основа на приемо – предавателни протоколи с недостоверна дата, по смисъла на чл. 181 от ГПК. Въз основа на събраните доказателства е направен краен извод за неналичие на стоките при доставчиците към момента на фактурирането им към получателя, съответно недоказването на транспорта й между тях. Фактът на използването на част от закупените материали за строителството на производствено хале, т.е. за използването на стоките за последващи облагаеми доставки, не може да се обвърже по несъмнен начин с доставките от посочените преки доставчици, доколкото се касае за родово определени вещи по смисъла на чл. 24 от ЗЗД.

         В тази връзка следва да бъде съобразено, че съпътстващи доставката доказателства са представени едва в хода на административното обжалване на РА, което е дало основание на горестоящия административен орган да приеме същите за такива с недостоверна дата. Предвид защитната теза на жалбоподателя, че това са именно съпъстващите доставките документи, въз основа на които следва да бъде приет за несъмнено доказан фактът на реалното им извършване, от страна на процесуалния представител на ответника е оспорена истинността на същите. В подкрепа на твърденията за неистинност на документите са представени доказателства – образци от подписите на управителите на дружества, положени върху документи, послужили за вписване на определени обстоятелства в Търговския регистър. При дадени изрични указания към жалбоподателя за ангажиране на доказателства, опровергаващи направеното оспорване и доказващи истинността на частни документи, представени от негови доставчици и ползвани от него като доказателство за реалност на доставката, такива не са представени по делото.

         Не следва да бъде кредитирано и заключението по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, доколкото експертните изводи на вещото лице се основават на неистински и с недостоверна дата документи, по повод на които съдът намира за проведено успешно оспорване по реда на чл. 193 от ГПК от процесуалния представител на ответника.

         Неоснователно е и позоваването на решения на СЕС, постановени по дела С-80/11 и С-142/11, тъй като в него се касае за осъществена доставка на стоки, доказана с разписки за предаването им, но доставчикът не е разполагал по счетоводни данни със съответните количества, за да може в последствие да ги предаде на получателя по доставката. В настоящия случай, по делото са представени съпътстващи доставката документи, включително такива за извършен транспорт, но както се каза по-горе в настоящото решение, са оспорени и е проведено успешно производство по чл. 193 от ГПК, в което се доказва тяхната неистинност. Позоваването на практиката на СЕС във връзка с тълкуването на разпоредби на материалния закон не е основание получателят по облагаема доставка да се съобразява с изискванията на националното законодателство и да установи по несъмнен начин кумулативното наличие на предпоставките за възникване и признаване на право на данъчен кредит.

         С оглед на това, Съдът намира, че органите по приходите законосъобразно са от­казали на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС  да признаят право на данъчен кредит в общ размер на 71 480,16лв. по спорните фактури, издадени от „Самър П.С.П.“ ЕООД, „Инкрес“ ЕООД, „Б 2 гряп“ ЕООД, „Неолит експрес“ ЕООД и „Нидо 61“ ЕООД.

  При този изход на делото, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника по делото следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7 и чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото възлиза на 2 031,31лв.(две хиляди тридесет и един лева и тридесет и една стотинки).  

Ето защо и на основание чл. 160 , ал. 1 от ДОПК Пловдивски административен съд, V –и  състав:

Р      Е      Ш      И :

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ТЕХНОМОНТАЖ" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на **, представлявано от управителя Г.Ж., против Ревизионен акт № 161202887/17.09.2012г., издаден от И.К. - старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1489/03.12.2012г. на Директора на  Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" – гр. Пловдив /понастоящем Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив/ при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 71 480,16лв. и прилежащите лихви в размер на 7 585,44лв.

         ОСЪЖДА "ТЕХНОМОНТАЖ" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на **, представлявано от управителя Г.Ж. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. Пловдив сумата в размер на 2 031,31лв.(две хиляди тридесет и един лева и тридесет и една стотинки)), представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.                                                        

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :