Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 136

 

гр. Пловдив, 17 януари 2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на единадесети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                                                                      ЗДРАВКА ДИЕВА,

МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА,

при секретаря Гергана Георгиева и с участието на прокурора Георги Пенев, като разгледа докладваното от председателя Н. Бекиров административно, касационно дело №4021 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.234, ал.2, т.1 от Закона за митниците (ЗМ).

Митница Пловдив, представлявана от юрисконсулт П.Г.- пълномощник, обжалва Решение с №2839 от 20.09.2012г. по НАХ дело №3145 по описа на Районен съд- Пловдив за 2012г., VІІ-ми наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №863/11 от 18.04.2012г., издадено от началник на Митница Пловдив, с което на “Садат” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, е наложена имуществена санкция в размер от 943,75 лева и е присъдено заплащане левовата равностойност на стоките, предмет на нарушението, които липсват, в размер от 12 786,57 лв. Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди процесното НП.

Ответникът по делото- “Садат” ООД, представлявано от юрисконсулт Д.В.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Георги Пенев, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно основание, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. А разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 23.04.2010г. в Митница Пловдив е подаден митнически манифест, регистриран с №BG003000/4108, придружен от фактура с №3466 от 22.04.2010г., на стойност 4 125,00 евра, издадена от “ERMIS DANISMANLIK VE KANDIT SAN.DIC.LTD.STI”, Република Турция, и износна митническа декларация с №10341300ЕХ192043 от 22.04.2010г. Освен това, пред Митница Пловдив е представен и ЕАД /единен административен документ/ с №10BG003000Н0057498 от 23.04.2010г. за поставяне под режим “свободно обращение с крайно потребление” на стока, представляваща “сив картон на рула с широчина 80мм”, с общо нето тегло от 22 000,00 кг., с тарифен код по TARIC 482308590, с обща декларирана цена от 4 125,00 евра, с левова равностойност от 8 067,80 лв. при фиксиран курс евро/лев от 1,95583. За осъществения внос е заплатен данък върху добавената стойност (ДДС) в размер от 1 613,56 лв.

Въз основа на извършен сравнителен анализ на цени на сходни стоки, изнесени от Турция за България по същото време, възниква съмнение относно декларираната митническа стойност. С писмо Изх.№4400-1619 от 18.11.2010г. представените от страна на “Садат” ООД документи, придружаващи осъществения внос, са изпратени до Агенция “Митници” за проверка по линия на международното сътрудничество, съгласно Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност (СПОГОДБАТА), обнародвана, ДВ, бр. 87 от 29.07.1998г., в сила от 10.06.1998г. На 22.08.2011г. в Агенция “Митници” е получен отговор от турската митническа администрация. Като приложение към отговора са представени заверени копия на документите, съпровождащи износната операция и представени от страна на износителя пред турската митническата администрация. Като приложение към писмо с Рег.Индекс 4420/593/10 от 26.08.2011г. на Агенция “Митници” преписката е изпратена на Митница Пловдив, където е получена съответно на 29.08.2011г. Прието е, че декларираната митническа стойност на осъществения внос е занижена спрямо действително заплатената цена в размер от 7 920,00 $ /щатски долари/, посочена във фактура, серия А №3466 от 22.04.2010г., представена пред турските митнически власти при износа на стоката. Левовата равностойност на посочените 7 920,00  $ във фактурата, представена при износа на стоката, определена при курс щатски долар/лев към 23.04.2010г. от 1,46636, възлиза на 11 613,57 лв. Към посочената новоопределена фактурна стойност на осъществения внос са добавени транспортни разходи, в резултат на което е определена митническа облагаема стойност от 12 786,57 лв. Следователно, дължимите държавни вземания по ЕАД, придружаващ вноса, представляват ДДС в размер от 2 557,31 лв., вместо заплатения от ответника ДДС в размер от 1 613,56 лв. и разликата от 943,75 лв. представлява размерът на избегнато публично задължение. До управителя на търговското дружество е изпратена покана с Рег.Индекс №4400-1619/10 от 27.10.2011г. за снемане на обяснения, съставяне и връчване на АУАН /акт за установяване на административно нарушение/. На 15.11.2011г. е съставен АУАН с №644, с който е прието, че декларираната от дружеството митническа стойност на внесената стока е занижена спрямо действително заплатената цена на стоката на износителя, което деянието се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. На 30.11.2011г. е подадено възражение с Вх.№2600-5706 против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Районният съд е възприел правилно фактическата обстановка по делото и въз основа на верните фактически констатации е приложил закона правилно, като е отменил процесното НП, доколкото същото е издадено в нарушение на закона. Изложените в тази насока съображения напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което не е нужно да бъдат излагани повторно.

Съгласно чл.35, ал.1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България.

Идентична по смисъл на нормата на чл.35, ал.1 от ЗМ е и разпоредбата на чл.29, §1 от Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (Регламент №2913/92г.), според която разпоредба, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно – платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви “а”-“г”. А според чл.30 от Регламент №2913/92г., когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл.29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от §2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф.

В настоящия случай, както правилно посочва районният съд, не е налице основание за определяне на митническата стойност на внесените стоки по процесното НП по реда на чл.29 от Регламент №2913/92г. /респективно, по реда на чл.36 от ЗМ/, и съответно липсват законовите предпоставки, въз основа на които да се приеме за несъмнено установено, че “Садат” ООД е инкриминирало вмененото му административно нарушение.

Ето защо, настоящата инстанция не констатира наличието на соченото от касатора неправилно прилагане на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2839 от 20.09.2012г. по НАХ дело №3145 по описа на Районен съд- Пловдив за 2012г., VІІ-ми наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление с №863/11 от 18.04.2012г. на началника на Митница Пловдив, с което на “Садат” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, е наложена имуществена санкция в размер от 943,75 лева и е присъдено заплащане левовата равностойност на стоките, предмет на нарушението, които липсват, в размер от 12 786,57 лева.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:   1………………

 

2………………