РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

137

 

 

гр. Пловдив, 14.01.2013 год.

 

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

  разгледа докладваното от Председателя адм.дело № 4057 по описа за 2012 год. и взе предвид следното :

  Производството е по реда на чл. 250 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

  Образувано е по искане на Л.Й.П., ЕГН **********,*** и Р.Е.С., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 250 АПК, относно прекратяване на фактическите действия на органи на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, “ извършвани от 12.12.2012г.,  изразяващи се в прокарване на кабел от частно разпределително табло от УПИ 0066054 до УПИ 0066056, местност „Исака“, кв.66 плана на с.Марково, общ.Родопи,  за свързване на нов абонат на електрическата мрежа”.

 Навеждат се доводи за незаконосъобразност на посочените действия и се иска тяхното незабавно преустановяване. Твърденията са, че от 12.12.2012г., включително и до момента на предявяване на искането до Съда, от страна на органите на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, град Пловдив, се извършват фактически действия във връзка с прокарване на кабел, от частно разпределително табло, съставляващо кабел 1KV от мачтов трафопост, изградено със собствени средства на двамата молители, от Стадиона до собствените им имоти в с.Марково /УПИ 0066055 и УПИ 0066054/. Според твърденията на молителите, действията се изразяват в прокарване на кабел за свързване на нов абонат на електрическата мрежа,  от УПИ 0066054 до УПИ 0066056, местност „Исака“, кв.66 плана на с.Марково, общ.Родопи. Посочените действия били извършвани от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, град Пловдив, чрез „Мерджан“ ООД, представящо се като подизпълнител, без да се представят всички необходими документи за извършваните работи. Твърди се също, че въпросните действия са извършени в нарушение на чл.8, ал.4 и 5 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, без същите да са съгласувани със собствениците на разпределителното табло, представляващо кабел 1KV от мачтов трафопост, изградено със собствени средства на двамата молители, респективно не е налице съгласие по смисъла на чл.192 от ЗУТ на собственика на УПИ 0066055 местност „Исака“, кв.66 плана на с.Марково, общ.Родопи.

 По делото е постъпило писмено становище от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт Щ.Р.Р., с вх.№ 651 от 11.01.2013г. на Административен съд – гр.Пловдив, съдържащо резултатите от разпоредената проверка от Съда по смисъла на чл. 252 от АПК, с приложена към същото Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л – 141 - 11/13.08.2004г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, съгласно което се установява следното :

Органи и служители на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД не извършват към момента, а и никога не са извършвали никое от описаните в разпореждането на съда от 02.01.2013г. действия. В разпоредбата на чл.117 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, изрично е регламентирано, че присъединяването на обекти на клиенти на електрическа енергия към разпределителната, респ. преносната мрежа, се осъществява от дружеството – оператор на съответната мрежа. Разпоредбата на чл.22, ал.3 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, също предвижда, че електрическите съоръжения за присъединяване на обект към електрическата мрежа се поставят под напрежение на границата на собственост ”... само от преносното или съответното разпределително предприятие …”. Разпределението на електрическа енергия, според § 1, т.49 от ДР ЗЕ е определено като “транспортиране на електрическа енергия… през разпределителните мрежи”. Дейността “разпределение на електрическа енергия”, съгласно чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ подлежи на лицензиране, а текстът на чл.44, ал.3 от ЗЕ изрично забранява на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, да се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ. Като титуляр на лицензия за снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител, ДКЕВР е следвало служебно да издаде лицензии за извършване на дейността снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители на съответните територии на съществуващите обществени снабдители с електрическа енергия, в срок до 01.07.2008г.,  и ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, не може да бъде титуляр на лицензия за дейността “разпределение на електрическа енергия” и не извършва дейност по присъединяване на нови абонати към електроразпределителната мрежа,  нито в дружеството се съхраняват каквито и да е документи във връзка с това. ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, е търговско дружество и не попада в легалната дефиниция на понятието административен орган по смисъла на §1, т.1 от ДР АПК, срещу чийто действия да може да се търси защитата по реда на Глава петнадесета от АПК, нито служителите на дружеството могат да бъдат разглеждани като длъжностни лица.

  Административен съд - Пловдив, в настоящия състав като прецени данните по делото, намери следното:

  Производството по чл. 250 и следващите от АПК е допустимо в случаите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице (и в двата случая те са носители на властнически правомощия, овластени за това по силата на закона – така § 1, т.1 от АПК), които не се основават на административен акт или не произтичат пряко от закона. Респективно, защитата предвидена в разпоредбите на Глава Петнадесета от АПК, озаглавена “Защита срещу неоснователни действия или бездействия на администрацията” е допустима и може да се търси само срещу действия, респективно бездействия на административен орган или длъжностно лице. В конкретния случай обаче, не се констатира да са налице такива действия, попадащи в обхвата на разпоредбата на чл.250 от АПК, за които да е приложим реда за защита, регламентиран в разпоредбите на Глава Петнадесета, Раздел І от АПК.

   В този смисъл, следва да се съобразят на първо място данните, обективирани в постъпилото по делото писмено становище от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,  с вх.№ 651 от 11.01.2013г. на Административен съд – гр.Пловдив, съдържащо резултатите от разпоредената проверка от Съда по смисъла на чл. 252 от АПК,  в смисъл, че органи и служители на ЕВН България Електроснадяване ЕАД понастоящем не извършват, а и никога не са извършвали никое от действията, описани в разпореждането на Съда от 02.01.2013г., респективно искането, с което е сезиран съда, с вх.№ 24909 от 27.12.2012г.  на Административен съд – гр.Пловдив. Впрочем, органите на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД не биха могли да извършат  посочените действия. За разрешаването на административноправния спор, в обсъжданата насока в случая без всякакво съмнение следва да се съобразят разпоредбите, на Раздел Х от Закона за енергетиката, озаглавен “Присъединяване на производители и клиенти към мрежите. Достъп до мрежите. (Загл. изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)”. Така, в разпоредбата на чл.117 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, е изрично регламентирано, че присъединяването на обекти на клиенти на електрическа енергия към разпределителната, респ. преносната мрежа е задължение и се осъществява от оператора на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа.  Съответно, в случая следва да се съобразят и разпоредбите на чл.22, ал.3 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, която разпоредба също предвижда, че електрическите съоръжения за присъединяване на обект към електрическата мрежа се поставят под напрежение на границата на собственост ...” само от преносното или съответното разпределително предприятие …”. Според легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т.49 от ДР ЗЕ разпределението на електрическа енергия, е определено като “транспортиране на електрическа енергия… през разпределителните мрежи”. Съгласно чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ дейността “разпределение на електрическа енергия”, подлежи на лицензиране, а текстът на чл.44, ал.3 от ЗЕ изрично забранява на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, да се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ. ДКЕВР, като титуляр на лицензия за снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител, е следвало служебно да издаде лицензии за извършване на дейността снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители на съответните територии на съществуващите обществени снабдители с електическа енергия, в срок до 01.07.2008г. /така § 129, ал.1 от ПЗР от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ, бр. 74 от 2006г./, следователно ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, е законово овластено да извършва  дейността снабдяване с електрическа енергия на съответните територии, и  не може да бъде титуляр на лицензия за дейността “разпределение на електрическа енергия”, респективно не може да извършва твърдяните в искането дейности по присъединяване на нови абонати към електроразпределителната мрежа.  

  Освен това, и както вече бе казано, защитата по реда на Глава Петнадесета, Раздел ­І от АПК е допустима и може да се търси само срещу действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, а ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е търговско дружество по смисъла на Търговския закон, което независимо, че осъществява услуга от обществен интерес, по смисъла на §1, т.66 б от ДР ЗЕ, не попада в легалната дефиниция на понятието административен орган или носител на административни правомощия по смисъла, вложен в разпоредбата на  § 1, т.1 от ДР АПК.

  Впрочем, очертаните в искането факти и обстоятелства обосновават извода на този съд, че в случая се касае за граждански правоотношения, които следва да бъдат разрешени по общия ред. Казано с други думи, търсената от лицата защита не може да бъде реализирана по реда на чл. 250 АПК, а следва да бъде реализирана по реда на чл. 109 от Закона за собствеността /ЗС/. Намесата на съда би била допустима, само ако правоотношенията между страните са административноправни, което в случая не е налице.

Материалният закон определя основанията за придобиване на правото на собственост и правомощията на собственика, чрез които то се реализира. Едно от тях е правото на иск като средство за правна защита. Редът, способите, средствата и пътят за неговото осъществяване, включително и чрез принудителното изпълнение, се определят от процесуалните разпоредби.

Собственикът може да иска признаването и зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти, както и да се въздържат от действия и посегателства. На тези цели е предназначен да служи специфичният, уреден от чл. 109, ал. 1 ЗС, т. нар. негаторен иск.

Защитата на собственика е предоставена чрез този иск. При упражняването му той трябва да докаже правото си на собственост и редом с него обстоятелствата (основанията), които са предизвикали потърсената съдебна защита и намеса.

Искът, основан на чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възниква заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и да премахне  последиците от тях.

 Исковата защита по чл.109 от ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице може да е странично, например собственик на съседен имот, но може да е и съсобственик, ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си.

 От изложеното следва, че обхватът на иска и ефектът от иска, когато е основателен, са твърде широки. При упражняването му ищецът постига не само отричане на основанието за въздействие над неговия имот. Той може да постигне и премахване на източника на въздействието чрез съдебна принуда, за да възстанови състоянието на имота такова, каквото то е било преди нарушението. Затова, ако източникът на неоснователното въздействие е твърдяното в искането “прокарване на кабел от частно разпределително табло от УПИ 0066054 до УПИ 0066056, местност „Исака“, кв.66 плана на с.Марково, общ.Родопи, за свързване на нов абонат на електрическата мрежа”, то заинтересованият може да иска неговото премахване, за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние.

           Прекратяването на това състояние чрез премахването на въпросния кабел, който смущава и/или ограничава правото на собственост (съсобственост), е предпоставено разбира се, от недопустимост и нетърпимост на същия изобщо или в състоянието, в което е извършено.  В тази връзка, следва да се посочи, че съгласно чл. чл.8, ал. 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи електроразпределителното предприятие може при условията на чл. 117, ал. 7 ЗЕ да присъедини обект на потребител към уредба - собственост на трето лице, когато липсва възможност за присъединяването му в искания срок, като съгласно ал.5 в случаите по ал. 4 електроразпределителното предприятие съгласува условията за присъединяване с третото лице. Съгласно разпоредбата на чл.192, ал.1 от ЗУТ пък, право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, като съгласно ал.2, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината.

           В случаите на чл.8, ал.4 и 5 от Наредба № 6 от 09.06.2004г.,  когато липсва съгласуване със собственика на съответното съоръжение на условията за присъединяване на нов потребител, респективно при липса на съгласие на собственика на имота по смисъла на чл.192, ал.1 от ЗУТ, или на заповед на кмета по ал.2, с която се учредява право на преминаване, заинтересованият собственик (съсобственик), не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, когато е нетърпимо според закона.

 С оглед на тези положения негаторният иск за отричане и за премахване на всяко неоснователно действие, въздействие и състояние, което пречи на собственика, смущава и ограничава по друг начин неговото право и правомощията и/или ги застрашава, е допустим като средство за защита на правото на собственост, включително и за случаи като процесния –  прокарване на кабел от частно разпределително табло в поземлен имот, до съседен поземлен имот, за свързване на нов абонат на електрическата мрежа, и може да бъде предявен пред съда срещу всяко лице, което смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение.

При това положение искането на Л.Й.П. и Р.Е.С., с правно основание чл. 250 от АПК, относно преустановяване на фактическите действия на органи на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,  изразяващи се в „прокарване на кабел от частно разпределително табло от УПИ 0066054 до УПИ 0066056, местност „Исака“, кв.66 плана на с.Марково, общ.Родопи,  за свързване на нов абонат на електрическата мрежа”, следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, а производството по делото ще следва да бъде прекратено.

 

Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Л.Й.П., ЕГН **********,*** и Р.Е.С., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 250 АПК, относно прекратяване на фактическите действия на органи на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, “извършвани от 12.12.2012г., изразяващи се в прокарване на кабел от частно разпределително табло от УПИ 0066054 до УПИ 0066056, местност „Исака“, кв.66 плана на с.Марково, общ.Родопи,  за свързване на нов абонат на електрическата мрежа”.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 4057 по описа за 2012 г. на Административен съд Пловдив.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                        

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: